Патриархът на българската литература, както го нарича народа ни, няколко пъти е посещавал Черепишката обител – „най-красивото място на Балканския полуостров”, според пътешественика Феликс Каниц. Научавайки за това кътче от родината ни, Иван Вазов пристига тук за пръв път през 1899 г., след като е прочел за него от пътеписа на Алеко – „Българската Швейцария”. И наистина било така: „Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада …”, пише Алеко. „Ах, как обичам природата”, споделя Вазов. Той искал още да мине по стъпките на Ботевите четници във Врачанския балкан, затова и тръгнал с Цене Койнин от с. Люти брод и неизменния му спътник кучето Хектор към връх Вола. Нямало пътища тогава, а пътеките били тесни и каменисти, но като стигнал над село Челопек омаяла го красотата на Врачанското поле … урви, сипеи, бърда и клисури, а подстъпите към Вола – страховити … Още няколко години пътувал по тези земи дядо Вазов, из Мала и Голяма планина, от двете страни на Искърското дефиле.

 В едно от пребиваванията си в Черепишката обител, под манастирската лоза до шумящия Искър изпод перото му излиза поетичната сбирка „Скитнишки песни”, създадени след срещите му с хората и чутите легенди.  „Екът на Лакатнишките скали”, „Клепалото бие” и „Каменният кръст” са само част от стихотворенията, повече от 48-те от които написани тук.

 Тук Вазов пише и творбите за дядо Йоцо и челопешката баба Илийца. Героите му са живи и днес. Там на скалите по пътя за село Очин дол, стои и днес беловласия дядо Йоцо и чака да изпищи свирката на трена. Скулптурната творба е дело на врачанските творци Георги Тишков и Моника Игаренска и е открита през 2005 г. Ако продължим малко по нататък по пътя ще стигнем в село Челопек, от където била героичната баба в разказа „Една българка”. Днес там за да почетат паметта на легендарната българка възстановяват къщата й в първоначалния вид и я превръщат в музей.

Музейна сбирка е подредило и монашеското братство на манастира край с. Черепиш, в знак на признателност към големия българин Иван Вазов. Вазовия музеен кът е открит на храмовия празник на обителта – Успение Богородично – на 15 август 2006 г. и досега е посетен от стотици туристи и миряни. В него са подредени незабравимите творби на автора, част от произведенията написани тук и една стара пишеща машина.

Паметника на дядо Йоцо